Дали зърно наченато от мрака,
Или светулка закъсняла в моят свят,
Или звезда осеяла конака,
И скрила в сянката си моят град!!?

Загледан в тъмнината и не виждаш нищо,
Ти търсиш отражение на своите очи!?
Не, спри и дъгата тука, ;
Утре , утре ти търси!!!

Заслушан в пясъчният модул,
Не търсещ , шум и суета,
Ще спомня с утеха Гогол,
Нима любов е грехота!!?

Простор , ех мъдрост и величие,
Кристален резонанс, о Богове,
Не ние не сме Безличие
Частица сме от земни грехове!!!
М. Димитров.